Разкопки и открития
Убедена в големия потенциал на археологическите паметници в района на откритата през 1982 г. Свещарска гробница, се посвещава на разкопаването на различни по характер обекти в Националния резерват Сборяново (1982-2023). Така са открити тракийското светилище от желязната епоха в м. Камен рид, продължени са проучванията на култовото място в м. Новите коренежи, и на тракийско светилище в двора на Демир баба теке.
Изследванията на западния и източния царски некропол води до откриването на две уникални за Балканите гробници с плъзгащи се врати в близост до Свещарската гробница, свръзвана с гетския владетел от втората половина на 3 в. пр. Хр. Дромихет, както и до откриването на каменната гробница на гетския владетел Котела от втората половина на 4 в. пр. Хр. и на поставеното в короната на свещено дърво сандъче с уникални златни дарове, покрити от Голямата Свещарска могила. Тези открития позволяват тракийските руини в Сборяново да бъдат идентифицирани с духовната и политическа столица на гетите, търсената през годините Даусдава /Градът на вълците или на светлината/ от Деветата карта на Кл. Птолемей. Тя била преустроена с размах през втората половина на 4 в. пр. Хр именно от Котела, известен като съюзник на Филип Македонски, дал дъщеря си Меда за негова съпруга.
Д. Гергова открива и ранносредновековното селище/ манастирски комплекс в м. Града на доверието. Открива и живите индоевропейски традиции в практикуваните ритуали в района на Демир баба теке.
Писмен народ ли са траките?
Открит прешлен с посветителен надписа на бога Сабазий на връх Острец, както и на друг надпис върху камък от ритуален кръг от могила при Къпиново, В. Търновско добавят нови доказателства и дава основание да твърди, че те не само не са безписмени, но щом за гърците буквите са им донесени от Орфей, те вероятно са писали с тези еднакви букви, а учението на Орфей е и първото, което се разпространява с книги в античния свят, макар че у нас няма запазено много писмени документи.
Много усилия и материали в научни списания и медиите са свързани с битката за спасяването на откритите уникални паметници на тракийската култура и представянето им на широката общественост в техния автентичен вид, а не чрез мащабни строителни дейности. Това трябва да стане чрез възстановяването на професионалните и политически независими институции, унищожени с приетия през 2009 година Закон за културното наследство, с който те са унищожени, a старините предадени в ръцете на некомпетентните и често сменящи се администрации. Инициира създаването на модел за самостоятелно управление на археологическите резервати, основан на дългогодишния и опит от проучванията и тежкото състояние на паметниците в Сборяново, подобно на природните резервати в България, както и на подобни успешни модели в Европа.
С пътуващи изложби за тракийската култура и особено с авторската пътуваща изложба Сборяново – богове и хора, ……. пропагандира тракийската култура и влиянието и върху съвременните на траките древни народи от Япония до САЩ.
Националния археологически резерват „Сборяново”
През 1982 г. е открита Свещарската гробница, включена в Листата на ЮНЕСКО през 1985г. посвещава проучванията си и до сега в Националния археологически резерват „Сборяново” и прави разкопки на тракийското светилище от ранножелязната и елинистическата епоха на платото Камен рид, прави допълнителни проучвания на тракийското светилище в двора на Демир баба теке, както и на култното място от късноелинистическата епоха в м. Новите коренежи, на двата елинистически некропола – Източен и Западен, както и на ранно средновековния комплекс/манастир с християнски параклис в м. „Града на доверието”. Прилага най – мащабните за годините модерни интердисциплинарни методи, както и сътрудничи с Университета в Кеймбридж (Великобритания), Лабораторията по археология – ЦНРС (Франция), Университета в Кемерово (Русия), Университетите в Женева, Лозана и Ню Шател (Швейцария) и др.
В Източния некропол открива в непосредствена близост до Свещарската гробница още две каменни гробници с плъзгащи се врати, които образуват с нея единен и предварително проектиран архитектурен гробничен ансамбъл. В Южната група могили на същия некропол, в най- високата Голяма Свещарска могила, открива разрушената най – ранна гробница в некропола с протодорийски колони, принадлежала на основателя на гетската държава през елинистическата епоха Котела – съюзник и тъст на Филип Македонски, както и неизвестен от друго място ритал. В короната на голямо дъбово дърво, в процеса на насипването на могилата, е положено сандъче със златни дарове.
В могилите наоколо са открити единствената засега келтска колесница впрегната в два коня в специфична само за гетите поза в дви, а в най- малката – първото известно за сега на Балканите келтско светилище. Тя разкрива пищните погребални обреди свързани с погребението на прочутия гетски владетел от втората половина на 4ти в. Хр. Котела – основател на гетската държава, проектирал обновяването на гетското средище в духа на орфическата философия за хармония с природата и космоса. Така тя идентифицира комплекса от не само с религиозния и политически център на северните траки от 1 хил. Пр. Хр., но и с дълго търсената Даусдава / Града на вълците или на светлината / от 9 карта на римския географ Кравдий Птолемей.
Tракийско светилище на Дионис на връх Острец (2009-2015)
Разкопките на тракийското светилище на Дионис на връх Острец (2009-2015) край Велинград са друго важно откритие. Многобройните находки, сред които уникален железен жезъл, глинен прешлен с посветителен надпис на бога Сабазий /Дионис, оброчна плочка на тракийски конник с шишарка върху олтар, позлатено желязно умбо на щит и много други находки показват, че тук са открити много култови предмети,свързани с почитането на Дионис. Близостта на светилището до основния път между Пистирос на Бяло море и основания емпорион Пистирос недалеч от светилището, дават основание да се смята, че именно светилището на Острец е споменатото от Херодот светилище на бога, пазено от бесите.
Проучването на друго,нископланинско светилище на бесите в м. Св.Пророк Илия над Клептуза, във Велинград разкрива още един, непознат до сега тип култов обект, характерен за района на бесите. В границите на правоъгълен свещен двор, в каменна кула- храм са открити дарени, вероятно на Дионис, хиляди фрагменти от натрошени глинени съдове с богата врязана украса, преносими олтари, глинени дискове- слънчеви символи.
Селищна могила с. Дядово
Разкопките на българо- японския екип на селищна могила Дядово край Нова Загора (1985-2017) и работата и като зам.-ръководител, а след 1988 г. и като ръководител разкрива важни моменти от етапите на развитието на бронзовата епоха и на етногенетичните процеси, водещи до формирането на същинското тракийско общество и култура в края на 2ро хил. пр. Хр., които намират своето най- високо развитие през 1во хил. пр. Хр.
Проучванията в Ахтопол
Проучванията в Ахтопол са свързани с малко истински разкопки и с пресяването останките от разрушен културен пласт, в който обаче са открити материали за основаването на селището от траките още в края на 2 хил. Пр. Хр. както и за съществуването му до наши дни. Разкопките в Ахтопол показват тракийския характер на античното селище и развитието му през хилядолетията.
Тракийски некрополи в Западните Родопи
Интересът и към културата на друго прочуто племе, бесите, е свързано с дългогодишни проучвания на тракийски некрополи и / Кочан, Сатовча, Любча / светилища / връх Острец и нади езерото Клептуза, Велинград/ в Западните Родопи. Тези проучвания представят нови данни за погребалните практики на бесите.